главно меню на сайта Nyda.bg

Из дневника на една главова въшка...

Всичко за моя живот, хобитата ми и моите най-големи страхове

Всяка себеуважаваща се въшка си води дневник за приключенията из главите на човеците и тъй като именно хората са донесли радост в живота ми, реших да върна жеста. Приех поканата на NYDA Express и днес гостувам в техния блог, за да разкажа за някои от любимите ми хобита, за големите ми страхове и… за още неща от живия живот на една въшка.

въшки

Моето битие: какъв е жизненият ми цикъл?

Както знаете, ние въшките не сме гиганти. Малки сме по размери, колкото сусамено семе и съответно се храним с много малко количество кръв. Понякога не знам какво толкова се оплакват от нас… нито сме опасни, нито разнасяме болести, но човеците постоянно казват, че сме досадни. Истината е, че ние сме доста приветливи социални паразити. Обичаме големите групи хора, харесваме да си играем с малки деца и посещаваме образователни центрове.

Моят живот започна като всеки друг - от малко яйчице (гнида), голямо почти колкото точица в жълт цвят. Майка ми ме е снесла на топло местенце до коренче коса близо до ухото на 6-годишно момиче от град София. Детството ми беше страхотно. Родителите на момиченцето често я къпеха и съответно често беше топло и влажно по скалпа. Това ми помогна да порасна по-бързо. След като станах на 7-10 човешки дни, вече не бях просто бебе, а истинска ларва-тийнейджър. Забавлявах се, напивах се с кръв, разхождах се от косъм на косъм, но времето мина бързо и само след ден започна сериозния живот като възрастна нимфа. Не бях готов… не можех още да имам деца, а и не бързах да се срещна с всички задължения и отговорности.

въшки

След като изминаха повече от 2 човешки седмици, нашите искаха да се изнеса на друга глава и да поема по своя житейски път към създаването на мое собствено семейство. Тогава срещнах Милен, по-големият брат на малкото момиченце. Косата му беше страхотна: много гъста и винаги чиста - може да се каже, че живях в истински лукс. Минаха се няколко дни и се запознах с любовта на живота ми… истински късмет как се срещнахме сякаш под щастлива глава. На 17-тия ни ден вече бяхме достатъчно големи, за да станем родители. Правихме опити цели два дни, дори се бяхме притеснили и обсъждахме опцията инвитро. За наше общо щастие, жена ми най-накрая снесе цели 80 бебе-гниди за 13 дни на главата на Милен. Бяхме едно голямо щастливо семейство. Поне докато не се намеси майката на Милен…. Тази жена пробва какво ли не в опити да изтрепе целия ни род. Но ще ви разкажа малко по-късно за това, защото започвам да се разстройвам.

въшки

Отварям по-позитивна тема за разговор.

Любими хобита: какво обичам да правя?

Като изключим храненето по 6 пъти на ден, другото ми любимо хоби като приключенска въшка е да пътувам до далечни дестинации - детски градини, училищааа… там се виждам с нови и нови мъничета. Понякога те имат космати домашни любимци от животинското кралство, но аз не ги харесвам. Даже малко ревнувам. Странни същества са хората, за какво са им други животни, като си имат нас, въшките?!

въшки

Страхове: как хората се опитват да ни унищожат?

Дойде време да засегна и тази болезнена тема. Не е тайна, че най-големият ми страх е да си отида от този свят. Човеците постоянно опитват всякакви методи, за да унищожат мен, моето семейство, близките ми и приятелите ми от други глави. Пробваха с отровни шампоани, домашни мехлеми и всякакви препарати. За щастие, това не ни сломи. Докато не дойде нов проблем: човеците започнаха да се интересуват и да се информират за нашия вид. На жена ми ѝ хрумна страхотната идея да пусне неверни мълви и митове по наш адрес, за да си спечелим повече време за оцеляване. Заведоха Милен на фризьор и му обръснаха красивата коса. Колко жалко… за Милен, поне. За нас това не беше особен проблем, а точно по план. Ала сагата продължава. Чухме, че наши братовчеди са се нанесли на нова глава на един от съучениците на Милен и не след дълго всички са били унищожени не от кой да е, а от NYDA Express. Животът им на болнично легло не продължил повече от 10 минути… хвана ни страх, че мълвата за ефективността на препарата ще се разпространи бързо и нас самите ще ни сполети същата съдба. Единственото решение беше да емигрираме. Пиша тези редове от далечна страна, която посетихме, благодарение на училищната екскурзия на Милен. Тук NYDA Express все още не се продава и животът е по-спокоен. На нас с жена ми не ни остават много дни живот, но се надяваме нашите деца да имат светло бъдеще.

въшки

Е, това е от мен. Отивам да се радвам на пенсионните ми дни, докато жена ми все още снася нови деца. До скоро!